26.06.2009 г., 12:53

Катаклизъм

935 0 20

Изсякохме горите, а което

пропуснахме – пожарът го помете.

Отровихме реките. Ветровете

разнасят пепел, дим, или и двете.

 

Ти мислиш, че това е катаклизъм?

Ще ти разкрия по-дълбока драма.

Природата е болна, но е жива.

Човещината, Друже мой, я няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубво казано.
  • Благодаря отново!
    Еми, силно се надявам на жизнените и сили, все пак те са в нас
    Седем - Наистина, радва ме че си го забелязал! Почти винаги се отнасям сериозно към творчеството си (освен ако не е нещо леко и хумористично за разпускане). Все пак талантът е 1 процент дарба и 99% труд нали
  • Сериозна работа!!!
    Браво!
  • Благодаря
    Анелия, тази тема за ролята на всеки от нас в спасяването на земятасъм я развил много по-добре в едно друго произведение, но ще го пусна на по- късен етап. Радва ме мисленето ти!
  • Прав си абсолютно!
    Постоянно ми натякват че каквото и да правя няма да спася земята,но аз имам правото да опитам!Както всички! Със съвсем прости и елементарни средства...дори с нещо съвсем малко всеки може да спомогне.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...