23 nov 2011, 10:55

Катарзис

  Poesía
760 0 1

Красиви стъпки на фламинго,

розови отпечатъци върху бяло

поле на ивици и кръгове

оставиха мислите  ми розови

върху съзнанието ми безкрайно,

освободено от миналото ми,

толкова грешки и прошка на части

поисках и ми се даде,

научих се да спирам да плача

и започнах да се смея

пеперудено

свободно, цветно и небесно,

светът ми се разтвори в

небесните двери на ангели

и херувими,

болката в мен се превърна

в сила, която ме направи красива

с очи на небе и слънце,

надрусах се с щастие от

ендоморфини

и станах зависима от смеха,

отвикнах от болката и тъгата,

свикнах да бъда щастлива,

след ада на моя живот

пораснах за кръста си от злато

и дърво,

мирише на зелено в пръстите ми

на гора, птици и пръст,

мирише на пролет след студена

зима.

Жива съм вече и силна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се за тебе мила много хубаво позитивно стихо сякаш си описала Рая !Поздрав сърдеен и прегръдки!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...