23.11.2011 г., 10:55

Катарзис

753 0 1

Красиви стъпки на фламинго,

розови отпечатъци върху бяло

поле на ивици и кръгове

оставиха мислите  ми розови

върху съзнанието ми безкрайно,

освободено от миналото ми,

толкова грешки и прошка на части

поисках и ми се даде,

научих се да спирам да плача

и започнах да се смея

пеперудено

свободно, цветно и небесно,

светът ми се разтвори в

небесните двери на ангели

и херувими,

болката в мен се превърна

в сила, която ме направи красива

с очи на небе и слънце,

надрусах се с щастие от

ендоморфини

и станах зависима от смеха,

отвикнах от болката и тъгата,

свикнах да бъда щастлива,

след ада на моя живот

пораснах за кръста си от злато

и дърво,

мирише на зелено в пръстите ми

на гора, птици и пръст,

мирише на пролет след студена

зима.

Жива съм вече и силна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се за тебе мила много хубаво позитивно стихо сякаш си описала Рая !Поздрав сърдеен и прегръдки!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...