23.11.2011 г., 10:55

Катарзис

755 0 1

Красиви стъпки на фламинго,

розови отпечатъци върху бяло

поле на ивици и кръгове

оставиха мислите  ми розови

върху съзнанието ми безкрайно,

освободено от миналото ми,

толкова грешки и прошка на части

поисках и ми се даде,

научих се да спирам да плача

и започнах да се смея

пеперудено

свободно, цветно и небесно,

светът ми се разтвори в

небесните двери на ангели

и херувими,

болката в мен се превърна

в сила, която ме направи красива

с очи на небе и слънце,

надрусах се с щастие от

ендоморфини

и станах зависима от смеха,

отвикнах от болката и тъгата,

свикнах да бъда щастлива,

след ада на моя живот

пораснах за кръста си от злато

и дърво,

мирише на зелено в пръстите ми

на гора, птици и пръст,

мирише на пролет след студена

зима.

Жива съм вече и силна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се за тебе мила много хубаво позитивно стихо сякаш си описала Рая !Поздрав сърдеен и прегръдки!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...