Nov 23, 2011, 10:55 AM

Катарзис

  Poetry
751 0 1

Красиви стъпки на фламинго,

розови отпечатъци върху бяло

поле на ивици и кръгове

оставиха мислите  ми розови

върху съзнанието ми безкрайно,

освободено от миналото ми,

толкова грешки и прошка на части

поисках и ми се даде,

научих се да спирам да плача

и започнах да се смея

пеперудено

свободно, цветно и небесно,

светът ми се разтвори в

небесните двери на ангели

и херувими,

болката в мен се превърна

в сила, която ме направи красива

с очи на небе и слънце,

надрусах се с щастие от

ендоморфини

и станах зависима от смеха,

отвикнах от болката и тъгата,

свикнах да бъда щастлива,

след ада на моя живот

пораснах за кръста си от злато

и дърво,

мирише на зелено в пръстите ми

на гора, птици и пръст,

мирише на пролет след студена

зима.

Жива съм вече и силна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се за тебе мила много хубаво позитивно стихо сякаш си описала Рая !Поздрав сърдеен и прегръдки!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...