23 нояб. 2011 г., 10:55

Катарзис

750 0 1

Красиви стъпки на фламинго,

розови отпечатъци върху бяло

поле на ивици и кръгове

оставиха мислите  ми розови

върху съзнанието ми безкрайно,

освободено от миналото ми,

толкова грешки и прошка на части

поисках и ми се даде,

научих се да спирам да плача

и започнах да се смея

пеперудено

свободно, цветно и небесно,

светът ми се разтвори в

небесните двери на ангели

и херувими,

болката в мен се превърна

в сила, която ме направи красива

с очи на небе и слънце,

надрусах се с щастие от

ендоморфини

и станах зависима от смеха,

отвикнах от болката и тъгата,

свикнах да бъда щастлива,

след ада на моя живот

пораснах за кръста си от злато

и дърво,

мирише на зелено в пръстите ми

на гора, птици и пръст,

мирише на пролет след студена

зима.

Жива съм вече и силна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се за тебе мила много хубаво позитивно стихо сякаш си описала Рая !Поздрав сърдеен и прегръдки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...