в косите ѝ
някога някой
намерил ключалка
в очите ѝ
някога някой
решил да избяга
за малко
да преброди
изгубен
вълшебни гори
без дъх
да преплува
безкрайни морета
и сам
да подрежда
отвъд времената
далечни планети
понякога искам
да виждаш
с очите ми
моите думи
са толкова бедни
но се заклевам
толкова е красиво
че боли
© Александър Todos los derechos reservados