Катарзис
в косите ѝ
някога някой
намерил ключалка
в очите ѝ
някога някой
решил да избяга
за малко
да преброди
изгубен
вълшебни гори
без дъх
да преплува
безкрайни морета
и сам
да подрежда
отвъд времената
далечни планети
понякога искам
да виждаш
с очите ми
моите думи
са толкова бедни
но се заклевам
толкова е красиво
че боли
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
