mladMilan (Милан Младенов)
13 17
17 abr 2010, 21:47

Катарзис 

  Poesía » De amor
688 0 6

Бе нощ, от онези, дето плаче душата,

търси любов и прегръща луната...

С надежда за сладки и нежни слова,

отронвайки тихо кристална сълза.

 

Летейки със вятъра пролетен, топъл,

изплака за теб и последния вопъл.

Раздрала със вик и без жал тишината,

погледна със мъка отгоре Земята...

 

Там някъде, долу, незнайно къде,

сгушена може би в друго сърце,

пробуждаш се ти като самодива,

красива и... много, много щастлива!

 

А мойта душа като призрак бездомен

лети без посока в простора огромен!

Покой не намира, не търси утеха -

любовта ми я няма, всичко ми взеха...

 

А сълзите кристални, за тебе проляни,

посипаха щедро цветя и поляни.

Родени със болка от мойта душа,

превърнаха мъката в чиста роса...

 

© Милан Младенов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??