mladMilan (Милан Младенов)
13 17
Apr 17, 2010, 9:47 PM

Катарзис 

  Poetry » Love
767 0 6

Бе нощ, от онези, дето плаче душата,

търси любов и прегръща луната...

С надежда за сладки и нежни слова,

отронвайки тихо кристална сълза.

 

Летейки със вятъра пролетен, топъл,

изплака за теб и последния вопъл.

Раздрала със вик и без жал тишината,

погледна със мъка отгоре Земята...

 

Там някъде, долу, незнайно къде,

сгушена може би в друго сърце,

пробуждаш се ти като самодива,

красива и... много, много щастлива!

 

А мойта душа като призрак бездомен

лети без посока в простора огромен!

Покой не намира, не търси утеха -

любовта ми я няма, всичко ми взеха...

 

А сълзите кристални, за тебе проляни,

посипаха щедро цветя и поляни.

Родени със болка от мойта душа,

превърнаха мъката в чиста роса...

 

© Милан Младенов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??