mladMilan (Милан Младенов)
13 17
17.04.2010 г., 21:47 ч.

Катарзис 

  Поезия » Любовна
786 0 6

Бе нощ, от онези, дето плаче душата,

търси любов и прегръща луната...

С надежда за сладки и нежни слова,

отронвайки тихо кристална сълза.

 

Летейки със вятъра пролетен, топъл,

изплака за теб и последния вопъл.

Раздрала със вик и без жал тишината,

погледна със мъка отгоре Земята...

 

Там някъде, долу, незнайно къде,

сгушена може би в друго сърце,

пробуждаш се ти като самодива,

красива и... много, много щастлива!

 

А мойта душа като призрак бездомен

лети без посока в простора огромен!

Покой не намира, не търси утеха -

любовта ми я няма, всичко ми взеха...

 

А сълзите кристални, за тебе проляни,

посипаха щедро цветя и поляни.

Родени със болка от мойта душа,

превърнаха мъката в чиста роса...

 

© Милан Младенов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??