Мисъл по тъмно пътува,
друга се задава в насрещното,
трета пресича направо,
сблъсък - очертава се неизбежното.
Покоя размътиха, тишината избухна,
всяка е права за себе си, всяка в съда ще пледира "невинна".
"Аз ли пак ще съм съдникът?" - безнадеждно сърцето им рече -
"мисли, просто вървете по домовете си
и дано не се срещнете вече"
Покоят отново разстели се,
мъглата отстъпи му място,
мина ден, минаха два неусетно, ...