Dreamerin (Христина)
12 90
20.05.2009 г., 10:04 ч.

Катастрофа 

  Поезия
1523 0 4

Мисъл по тъмно пътува,

друга се задава в насрещното,

трета пресича направо,

сблъсък - очертава се неизбежното.

Покоя размътиха, тишината избухна,

всяка е права за себе си, всяка в съда ще пледира "невинна".

"Аз ли пак ще съм съдникът?" - безнадеждно сърцето им рече -

"мисли, просто вървете по домовете си

и дано не се срещнете вече"

 

 

Покоят отново разстели се,

мъглата отстъпи му място,

мина ден, минаха два неусетно,

облаци в дома ми се разминаваха бясно.

Черни бяха - предвестник на буря?

Или среща поредна на мислите? - Не!

Mоля ви, не обърквайте пак моите пътища,

тъкмо подредих си надеждите,

сложих етикети на чувствата,

затворих малко обич за спомен -

не носете ми още вълнения,

не понасям да тъна в себе си.

 

Глухи ли бяха пак мислите? - мойте молби разпиляха се,

светофари ли бяха повредени,

скоростта ли им беше тъй бясна?

Разследване ново започна

след срещата все тъй неизбежна.

И така... докога? Въпросите хиляди.

Няма отговори, пише в доклада.

"Ще ги търся до края на силите" -

отсече съдията без пощада -

"или дорде мислите ми от старост не грохнат в затвора",

милост отново няма да има - присъдата е тежко непокорство.

Ако не им подейства и това наказание за нарушеното мое спокойствие,

на мен само един път ми остава -

вечно да тъна в себе си, вечно да пия забрава.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми хареса!
  • Благодаря за хубавите думи,радвам се че е стигнало до теб нещо написано от мен
  • много ми харесват твоите стихове... всичките, но този е просто уникален... Наистина е много въздействащ или поне аз така го възприемам... Незнам, но за мен е един от любимите ми стихове в този сайт.
  • Интересен стих.Харесва ми.Поздрав
Предложения
: ??:??