6 feb 2016, 21:02

Катерене

  Poesía
1.3K 1 26

 

Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти треперят
и кожата ти призрачно просветва.
Дано през нея нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото те намери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По пътя нагоре се освобождаваме от ненужните неща, нужните сами ни намират! Поздрави за прекрасния стих!
  • Кратко , точно и ясно.С малко думи много!!!! неща са изказани.Младен аз съм се възхищавала на твоя изказ.Браво.
  • Благодаря ти, Калиа! Виждам, че си ме разбрала по-добре, отколкото аз сам разбирам себе си. Трогнат съм от вниманието ти.
  • Благодаря на Княгиня Калтенберг за високата оценка! Трогнат съм Княгиньо!
  • Валери, Влади, благодаря за вниманието ви! Пожелавам ви хубава нова седмица и нови успешни творби!

    Андромаха, аз ясно дадох да се разбере, че думите ти не се отнасят за мен, а за Петьофи. Явно освен текста ми не си чела и коментара ми. Но той стои, така че не е късно да го прочетеш. Да ти призная и аз не прочетох твоя текст, но ти писах една петица от съжаление, като видях колко страдаш, че Адемовия Иван ти е писал 1. Знаеш, че към теб винаги съм проявявал само едно милосърдие и не защото го заслужаваш, а защото все пак си човешко същество. Но Иван ти даде добър съвет - понамали злобата. Гледай да се възползваш от съвета му, защото в твоя случай е правилен.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...