6 февр. 2016 г., 21:02

Катерене

1.3K 1 26

 

Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти треперят
и кожата ти призрачно просветва.
Дано през нея нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото те намери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По пътя нагоре се освобождаваме от ненужните неща, нужните сами ни намират! Поздрави за прекрасния стих!
  • Кратко , точно и ясно.С малко думи много!!!! неща са изказани.Младен аз съм се възхищавала на твоя изказ.Браво.
  • Благодаря ти, Калиа! Виждам, че си ме разбрала по-добре, отколкото аз сам разбирам себе си. Трогнат съм от вниманието ти.
  • Благодаря на Княгиня Калтенберг за високата оценка! Трогнат съм Княгиньо!
  • Валери, Влади, благодаря за вниманието ви! Пожелавам ви хубава нова седмица и нови успешни творби!

    Андромаха, аз ясно дадох да се разбере, че думите ти не се отнасят за мен, а за Петьофи. Явно освен текста ми не си чела и коментара ми. Но той стои, така че не е късно да го прочетеш. Да ти призная и аз не прочетох твоя текст, но ти писах една петица от съжаление, като видях колко страдаш, че Адемовия Иван ти е писал 1. Знаеш, че към теб винаги съм проявявал само едно милосърдие и не защото го заслужаваш, а защото все пак си човешко същество. Но Иван ти даде добър съвет - понамали злобата. Гледай да се възползваш от съвета му, защото в твоя случай е правилен.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...