6 февр. 2016 г., 21:02

Катерене 

  Поэзия
951 1 27

 

Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти треперят
и кожата ти призрачно просветва.
Дано през нея нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото те намери.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По пътя нагоре се освобождаваме от ненужните неща, нужните сами ни намират! Поздрави за прекрасния стих!
  • Кратко , точно и ясно.С малко думи много!!!! неща са изказани.Младен аз съм се възхищавала на твоя изказ.Браво.
  • Благодаря ти, Калиа! Виждам, че си ме разбрала по-добре, отколкото аз сам разбирам себе си. Трогнат съм от вниманието ти.
  • Благодаря на Княгиня Калтенберг за високата оценка! Трогнат съм Княгиньо!
  • Валери, Влади, благодаря за вниманието ви! Пожелавам ви хубава нова седмица и нови успешни творби!

    Андромаха, аз ясно дадох да се разбере, че думите ти не се отнасят за мен, а за Петьофи. Явно освен текста ми не си чела и коментара ми. Но той стои, така че не е късно да го прочетеш. Да ти призная и аз не прочетох твоя текст, но ти писах една петица от съжаление, като видях колко страдаш, че Адемовия Иван ти е писал 1. Знаеш, че към теб винаги съм проявявал само едно милосърдие и не защото го заслужаваш, а защото все пак си човешко същество. Но Иван ти даде добър съвет - понамали злобата. Гледай да се възползваш от съвета му, защото в твоя случай е правилен.
  • Много силни аплодисменти от мен, прав на крака! Чудесно произведение!
  • Благодаря ти, че одобри текста ми, чрез оценка и коментар, Анастасия! Да имаш благословена нова седмица!

    Благодаря ти, че оцени текста ми, Руми, както и за тези хубави думи, които каза за него.
    Много мъдрост и проникновение има в думите ти. Наистина нерядко се налага да късаме буквално от себе си, за да се спасим от уюта на фалшивото щастие. Но така вървим към светлината, както учиш ти! И на теб желая една много вдъхновена нова седмица на красиви емоции!
  • Поздравявам те за написаното, Младене!
    Смисълът, заложен в този текст е много дълбок и всеки би могъл да го разбере по свой собствен начин! Почти всеки човек си има по един "ненужен скелет", с който непременно трябва да се раздели, иначе поема риска да изгуби своята идентичност и цял живот да остане в една духовна тъмнина, мислейки, че е щастлив! Още веднъж, поздрав!
  • Мисля, че си казахме всичко, Иване. Не смятам, че който и да е от нас се нуждае от продължаването на подобен диалог. Лека вечер.
  • Благодаря ти за вниманието, Цвети! Трогнат съм.

    Благодаря и на вас, Калиа и Пепи, че оценихте високо текста ми!

    Мерси за споделеното в коментара ти, Миглена!

    Иване, въпреки симпатията, която храня към теб, смятам, че надскочихме и двамата коментарния си лимит. Подобни обстоятелствени разговори са само за Лични.
  • Това, което оставяш по пътя нагоре, на връщане те намира.
  • Първото нещо, което трябва да изхвърлим, според мен е гордостта и егоизма! Хубав стих, Младене и е хубаво, че всеки си го тълкува така, както му е вътрешното усещане!!!
  • Благодаря за вниманието и хубавите думи, които казахте за текста ми, Роси и Исмаиле! Благодаря и на теб за високата оценка, Мари Елен.
    Желая ви светла неделя!
  • Само един мъдрец би могъл, да напише такъв стих! Възхитен съм!
  • Поздравления за философската творба!
  • Благодаря за хубавите думи и за вниманието, Андромаха! Трогнат съм. Аз лично ги свързах с цитата, който приведох в отговор на коментара на Гавраил. Това беше цитат от Шандор Петьофи - един наистина гениален поет.

    Благодаря ти, Елица! Трогнат съм от вниманието ти.

    Иване, наистина не мисля, че моят скромен текст заслужава чак такова внимание, каквото ти му отделяш. Раницата е символика. Това е излишното, което носим в себе си по пътя към небето. В това изкачване много неща от определен момент стават "тежки" за нас. Стълбата е вита, защото изразява колебенията в пътя на възвисяването ни. Ние се разделяме с една земна същност, за да приемем друга - небесната. Много от нещата, които изхвърляме СЕГА имат шанса да се променят аналогично и отново да ни намерят ТОГАВА. Но всичко това започва да ми заприличва на училищните анализи на стихове на различни поети, с които ни мъчеха даскалите. Дано си удовлетворен поне частично. Ще се радвам, ако е така. Лека нощ!
  • Почитания!
  • Благодаря ти за вниманието Гавраиле! Изискан коментар направи. Аз бих му отговорил с цитат:

    "Летят мечтите като леки птици -
    високо над орлите те летят.
    И чист и ясен е небесният им път.
    Но грубата действителност тогава,
    като жесток ловец се приближава
    и стреля точно в крехката им плът."
  • Младене,дано твоят лирически не изхвърли мечтите си.Те сигурно ще трябват и в Отвъдното.Много ми хареса.Поздравления!!!
  • Благодаря за вниманието към скромния ми текст /изразено чрез добри думи и оценяване/: Марина, Еси, Цеца, Калиа, Василе! Трогнат съм.

    Благодаря и на теб, че взе отношение към текста ми, Иване! Аз самият съм вярващ и не намирам в него пасаж, който може да бъде интерпретиран като опит за подигравка с Господ. Затова наистина съм учуден, какво предизвиква твоята реакция в подобна посока. Употребил съм думата "вяра" не в смисъл на вяра в Господ, а на вяра в този свят, който очевидно е тлен и ще премине.
  • !!! Призрачно, зловещо, а в същото време мъдро, реално и човешко!!!
    Слънчева неделя, Мисана!

    "Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш..."
    **********************************************************
    "Надежда вяра и любов са най-последни.
    Мечтите сгушени в краката ти треперят
    и кожата ти призрачно просветва."
    *********************************************************
  • Мечтите сгушени в краката ти треперят
    и кожата ти призрачно просветва.
    Дано през нея нищо не съгледаш.
    Дано изхвърленото те намери."

    Поздравления!!!
  • Каква е тази поезия..., която те кара да настръхнеш...!!!
    "По стълба вита се изкачваш към небето.
    Разделяш се с поредния ненужен скелет.
    Надежда вяра и любов са най-последни."
  • Мерси, Лейди! И на теб спокойна вечер!

    Благодаря и на теб, Катя, че оцени текста ми! Трогнат съм.
  • Благодаря ти за мъдрия съвет, Любомира и за дадената висока оценка! Абсолютно същото свойство обладава и злото, при това без да го правиш самия ти.

    Мерси, че оцени текста ми, Лимеруна!
  • Благодаря ти за вниманието, Лейди, както и за песента на Лед Цепелин! Считай, че съм те поздравил с песента Sympathy /оригинал на група Rare Bird/ в изпълнение на Marillion.
  • Прави добро и то ще те намери!
Предложения
: ??:??