6.02.2016 г., 21:02

Катерене

1.3K 1 26

 

Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти треперят
и кожата ти призрачно просветва.
Дано през нея нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото те намери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По пътя нагоре се освобождаваме от ненужните неща, нужните сами ни намират! Поздрави за прекрасния стих!
  • Кратко , точно и ясно.С малко думи много!!!! неща са изказани.Младен аз съм се възхищавала на твоя изказ.Браво.
  • Благодаря ти, Калиа! Виждам, че си ме разбрала по-добре, отколкото аз сам разбирам себе си. Трогнат съм от вниманието ти.
  • Благодаря на Княгиня Калтенберг за високата оценка! Трогнат съм Княгиньо!
  • Валери, Влади, благодаря за вниманието ви! Пожелавам ви хубава нова седмица и нови успешни творби!

    Андромаха, аз ясно дадох да се разбере, че думите ти не се отнасят за мен, а за Петьофи. Явно освен текста ми не си чела и коментара ми. Но той стои, така че не е късно да го прочетеш. Да ти призная и аз не прочетох твоя текст, но ти писах една петица от съжаление, като видях колко страдаш, че Адемовия Иван ти е писал 1. Знаеш, че към теб винаги съм проявявал само едно милосърдие и не защото го заслужаваш, а защото все пак си човешко същество. Но Иван ти даде добър съвет - понамали злобата. Гледай да се възползваш от съвета му, защото в твоя случай е правилен.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...