Feb 6, 2016, 9:02 PM

Катерене

  Poetry
1.3K 1 26

 

Изхвърляй винаги по нещо - да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита се изкачваш към небето.
Разделяш се с поредния ненужен скелет.
Надежда вяра и любов са най-последни.
Мечтите сгушени в краката ти треперят
и кожата ти призрачно просветва.
Дано през нея нищо не съгледаш.
Дано изхвърленото те намери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • По пътя нагоре се освобождаваме от ненужните неща, нужните сами ни намират! Поздрави за прекрасния стих!
  • Кратко , точно и ясно.С малко думи много!!!! неща са изказани.Младен аз съм се възхищавала на твоя изказ.Браво.
  • Благодаря ти, Калиа! Виждам, че си ме разбрала по-добре, отколкото аз сам разбирам себе си. Трогнат съм от вниманието ти.
  • Благодаря на Княгиня Калтенберг за високата оценка! Трогнат съм Княгиньо!
  • Валери, Влади, благодаря за вниманието ви! Пожелавам ви хубава нова седмица и нови успешни творби!

    Андромаха, аз ясно дадох да се разбере, че думите ти не се отнасят за мен, а за Петьофи. Явно освен текста ми не си чела и коментара ми. Но той стои, така че не е късно да го прочетеш. Да ти призная и аз не прочетох твоя текст, но ти писах една петица от съжаление, като видях колко страдаш, че Адемовия Иван ти е писал 1. Знаеш, че към теб винаги съм проявявал само едно милосърдие и не защото го заслужаваш, а защото все пак си човешко същество. Но Иван ти даде добър съвет - понамали злобата. Гледай да се възползваш от съвета му, защото в твоя случай е правилен.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...