През знаците със надписи "минирано"
нагоре, в настоящето вървя,
във раницата с тежкото ни минало
в пътуването смисъл да съзра.
В пътеката не виждам близо поста
щафетата на друг да я предам,
но стигна ли до онзи връх, под Господ,
ще бъда аз от щастие пиян.
И все така отпреде ми ще бяга
мечтата за бленувания връх
и свършека не виждам в тази сага -
пътуване по стръмното, без дъх.
Копнеех си нирвана да постигна,
душата ми, спокойна, да кръжи,
звезди отгоре кротко да примигват
и нищо на гърба да не тежи.
Планетата така ще се отърси
от този технократен, алчен век,
но няма да дочакам аз мига си
да стигна до върха й - нов Човек.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
от този технократен, алчен век" - Да, Рудин!
Прозрял тази дълбока истина, ти си стигнал върха!
Поздравления!