24 нояб. 2010 г., 07:20

Катерене към върха

867 0 14

 

През знаците  със надписи "минирано"

нагоре, в настоящето вървя,

във раницата с тежкото ни минало  

в пътуването смисъл да съзра.

 

В пътеката не виждам близо поста

щафетата на друг да я предам, 

но стигна ли до онзи връх, под Господ,

ще бъда аз от щастие пиян.

 

И все така отпреде ми ще бяга

мечтата за бленувания връх

и свършека не виждам в тази сага -

пътуване по стръмното, без дъх. 

 

Копнеех си нирвана да постигна,

душата ми, спокойна, да кръжи,

звезди отгоре кротко да примигват

и нищо на гърба да не тежи.


Планетата така ще се отърси

от този технократен, алчен век,

но няма да дочакам аз мига си

да стигна до върха й - нов Човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...