24.11.2010 г., 7:20

Катерене към върха

862 0 14

 

През знаците  със надписи "минирано"

нагоре, в настоящето вървя,

във раницата с тежкото ни минало  

в пътуването смисъл да съзра.

 

В пътеката не виждам близо поста

щафетата на друг да я предам, 

но стигна ли до онзи връх, под Господ,

ще бъда аз от щастие пиян.

 

И все така отпреде ми ще бяга

мечтата за бленувания връх

и свършека не виждам в тази сага -

пътуване по стръмното, без дъх. 

 

Копнеех си нирвана да постигна,

душата ми, спокойна, да кръжи,

звезди отгоре кротко да примигват

и нищо на гърба да не тежи.


Планетата така ще се отърси

от този технократен, алчен век,

но няма да дочакам аз мига си

да стигна до върха й - нов Човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...