14 jun 2016, 8:09

Като

516 0 0

      За мен си, мили мой:

    Като звезда на небосклона; 

блестиш до своите сестри 

озаряваш пътя на изгубените 

и сбъдваш ти мечти.

   Като летен дъжд; очакван 

 дълго от сухата земя

да напои обилно и щедро

нейната тръпнеща снага.

    Като гръмотевица; силна и мощна раздираща синьото небе и 

предизвикваща пороя да 

отключи всички страхове.

   Като високите; цъфнали дървета

докосващи простора 

и даващи подслон и защита 

на животни и хора.

    Като залъка за скитник

стоял дълго без хляб и вода

и изпълнен с благословия

за подадената му ръка.

  Като първата глътка въздух; 

поемащо малкото дете

и очакващо любов и нежност и

да го носят на ръце.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кунка Грохлева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...