Jun 14, 2016, 8:09 AM

Като

  Poetry » Love
514 0 0

      За мен си, мили мой:

    Като звезда на небосклона; 

блестиш до своите сестри 

озаряваш пътя на изгубените 

и сбъдваш ти мечти.

   Като летен дъжд; очакван 

 дълго от сухата земя

да напои обилно и щедро

нейната тръпнеща снага.

    Като гръмотевица; силна и мощна раздираща синьото небе и 

предизвикваща пороя да 

отключи всички страхове.

   Като високите; цъфнали дървета

докосващи простора 

и даващи подслон и защита 

на животни и хора.

    Като залъка за скитник

стоял дълго без хляб и вода

и изпълнен с благословия

за подадената му ръка.

  Като първата глътка въздух; 

поемащо малкото дете

и очакващо любов и нежност и

да го носят на ръце.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кунка Грохлева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...