За мен си, мили мой:

    Като звезда на небосклона; 

блестиш до своите сестри 

озаряваш пътя на изгубените 

и сбъдваш ти мечти.

   Като летен дъжд; очакван 

 дълго от сухата земя

да напои обилно и щедро

нейната тръпнеща снага.

    Като гръмотевица; силна и мощна раздираща синьото небе и 

предизвикваща пороя да 

отключи всички страхове.

   Като високите; цъфнали дървета

докосващи простора 

и даващи подслон и защита 

на животни и хора.

    Като залъка за скитник

стоял дълго без хляб и вода

и изпълнен с благословия

за подадената му ръка.

  Като първата глътка въздух; 

поемащо малкото дете

и очакващо любов и нежност и

да го носят на ръце.