За мен си, мили мой:
Като звезда на небосклона;
блестиш до своите сестри
озаряваш пътя на изгубените
и сбъдваш ти мечти.
Като летен дъжд; очакван
дълго от сухата земя
да напои обилно и щедро
нейната тръпнеща снага.
Като гръмотевица; силна и мощна раздираща синьото небе и
предизвикваща пороя да
отключи всички страхове.
Като високите; цъфнали дървета
докосващи простора
и даващи подслон и защита
на животни и хора.
Като залъка за скитник
стоял дълго без хляб и вода
и изпълнен с благословия
за подадената му ръка.
Като първата глътка въздух;
поемащо малкото дете
и очакващо любов и нежност и
да го носят на ръце.
© Кунка Грохлева Всички права запазени