15 sept 2009, 23:24

Като... 

  Poesía » De amor
641 0 4

... А песъчинка ми заседна във окото,

(по дяволите, не, не е сълза!)

Залязва слънчевото огнено кълбо,

а пътят ни остава там, пред нас.

 

Във тишината сгушена, сама...

(Как искам тази суета да я погубя!)

И в най-лазурните води

като сирена просто да се гмурна.

 

А там, далече, на брега,

оттатък, на плачеща китара глас

заглъхва във нощта, разкъсващ тишината,

за да достигнат досами сърцето

най-чистите любовни полутония...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??