... А песъчинка ми заседна във окото,
(по дяволите, не, не е сълза!)
Залязва слънчевото огнено кълбо,
а пътят ни остава там, пред нас.
Във тишината сгушена, сама...
(Как искам тази суета да я погубя!)
И в най-лазурните води
като сирена просто да се гмурна.
А там, далече, на брега,
оттатък, на плачеща китара глас
заглъхва във нощта, разкъсващ тишината,
за да достигнат досами сърцето ...