Sep 15, 2009, 11:24 PM

Като... 

  Poetry » Love
575 0 4

... А песъчинка ми заседна във окото,

(по дяволите, не, не е сълза!)

Залязва слънчевото огнено кълбо,

а пътят ни остава там, пред нас.

 

Във тишината сгушена, сама...

(Как искам тази суета да я погубя!)

И в най-лазурните води

като сирена просто да се гмурна.

 

А там, далече, на брега,

оттатък, на плачеща китара глас

заглъхва във нощта, разкъсващ тишината,

за да достигнат досами сърцето

най-чистите любовни полутония...

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??