... А песъчинка ми заседна във окото,
(по дяволите, не, не е сълза!)
Залязва слънчевото огнено кълбо,
а пътят ни остава там, пред нас.
Във тишината сгушена, сама...
(Как искам тази суета да я погубя!)
И в най-лазурните води
като сирена просто да се гмурна.
А там, далече, на брега,
оттатък, на плачеща китара глас
заглъхва във нощта, разкъсващ тишината,
за да достигнат досами сърцето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up