Sep 15, 2009, 11:24 PM

Като...

  Poetry » Love
784 0 4

... А песъчинка ми заседна във окото,

(по дяволите, не, не е сълза!)

Залязва слънчевото огнено кълбо,

а пътят ни остава там, пред нас.

 

Във тишината сгушена, сама...

(Как искам тази суета да я погубя!)

И в най-лазурните води

като сирена просто да се гмурна.

 

А там, далече, на брега,

оттатък, на плачеща китара глас

заглъхва във нощта, разкъсващ тишината,

за да достигнат досами сърцето

най-чистите любовни полутония...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...