Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна
в рехавата мрежа на душата,
болката й в обич ще превърна
с вълшебната магия на земята.
От студеното огнище като нимфи
голите ни сенки ще изплуват,
короната на царствения огън
две тела безкрайно ще целуват...
Щом денят започне да съблича
измачканите дрехи на нощта,
аз знам, любовта ни ще се случи,
надмогнала обидата – страха!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Щастливо, огнено лято ти желая, Миночка!