25.06.2015 г., 18:07

Като буен огън ще те сгрея

1.2K 0 10

Като буен огън ще  те сгрея

и щом пресъхнат солените сълзи,

тъжните ти вопли ще изтлеят

от топлината на моите искри.

 

Като нежен бриз ще се промъкна

в рехавата мрежа на душата,

болката й в обич ще превърна

с вълшебната магия на земята.

 

От студеното огнище като нимфи

голите ни сенки ще изплуват,

короната на царствения огън

две тела безкрайно ще целуват...

 

Щом денят започне да съблича

измачканите дрехи на нощта,

аз знам, любовта ни ще се случи,

надмогнала обидата – страха!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...