toxin (Таня Донова)
357 4100
7 oct 2013, 11:11  

Като буря сама 

  Poesía » Otra
978 0 12

Цигарена, димна, плътна завеса

обгръща отрано света.

Къде съм, представа си нямам къде съм,

защо съм до болка сама?

 

И скупчват се облаци гарвани горе,

прегракнали черни ята.

Съвсем нелогично, в свят пълен със хора

се чувствам ненужно сама.

 

Тъгата се сипе на едри парцали,

порой върху мойта съдба.

Помита, завлича, пронизва, прогаря

душата ми, тъжно сама.

 

Затлачена, спира реката да влачи

помътнялата своя вода.

Мечтата, пресъхнала в корена, плаче,

и тя като мене, сама.

 

Светкавица блясва, раздира небето,

оставя гръмовна следа.

Задъхано шепне след нея сърцето...

Сама съм, проклето сама!

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не си сама
  • !!!
  • Любимите ми тъжни стихове! А твоите,Таня, оставят кървави следи след всяка дума...Почитания, М.
  • Добро утро, слънчев ден за автора и лирическата...

    прегръщам ви
  • Не зная коя болка е по-голяма, но комай болката от самотата е над всичко!
  • Хубавото в случая е, че повечето бури са краткотрайни, както и че дори понякога да се чувстваме безкрайно сами, винаги има поне шепа хора, в чиито мисли сме. С лирическата сме квит - аз я изтипосах, тя пък "слънчаса" (любима, не мога да се въздържа да не ти използвам думичката, накефи ме)!
    Благодаря на всички!
  • Голяма тъга в прекрасно стихо,Таня!Поздравление!
    Лека и спорна седмица!
  • При повечето поети по-силна е поантата,а при тебе винаги началото е много силно и грабващо!Поздрав!
  • Хубаво е!
  • Без думи съм! Не е истина!
  • Осезаемо и тъжно! Много ти е самотна героинята, но ти никога не можеш да си сама, докато ме има мен :*
  • Невероятна си!!!Благодаря за удоволствието !!!
Propuestas
: ??:??