Цигарена, димна, плътна завеса
обгръща отрано света.
Къде съм, представа си нямам къде съм,
защо съм до болка сама?
И скупчват се облаци гарвани горе,
прегракнали черни ята.
Съвсем нелогично, в свят пълен със хора
се чувствам ненужно сама.
Тъгата се сипе на едри парцали,
порой върху мойта съдба.
Помита, завлича, пронизва, прогаря
душата ми, тъжно сама. ...