Увехнах като цвете в твоите ръце,

а ти с любов веднъж не ме поля,

щом любовта угасна в твоето сърце,

ти стъпка мен и мойта воля...

Къде сгреших, до болка те обичах,

а болка стана всичко между нас,

на теб живота и света наричах,

а ти ме смачка със замах, от раз.

Не ти ли дадох всичко, дето имах,

не бях ли аз идеалната жена -

не исках нищо и не взимах...

за теб болката ми бе шега!

Аз искам пак да бъда цвете,

красиво, с аромат на пролетта,

но моля, не протягай си ръцете

и не откъсвай ароматните цветя...