stihopoetesata (Нина Иванова) stihopoetesata (Нина Иванова)
1
1 may 2011, 19:45

Като цвете

693 0 1

Увехнах като цвете в твоите ръце,

а ти с любов веднъж не ме поля,

щом любовта угасна в твоето сърце,

ти стъпка мен и мойта воля...

 

Къде сгреших, до болка те обичах,

а болка стана всичко между нас,

на теб живота и света наричах,

а ти ме смачка със замах, от раз.

 

Не ти ли дадох всичко, дето имах,

не бях ли аз идеалната жена -

не исках нищо и не взимах...

за теб болката ми бе шега!

 

Аз искам пак да бъда цвете,

красиво, с аромат на пролетта,

но моля, не протягай си ръцете

и не откъсвай ароматните цветя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0