Като цвете
Увехнах като цвете в твоите ръце,
а ти с любов веднъж не ме поля,
щом любовта угасна в твоето сърце,
ти стъпка мен и мойта воля...
Къде сгреших, до болка те обичах,
а болка стана всичко между нас,
на теб живота и света наричах,
а ти ме смачка със замах, от раз.
Не ти ли дадох всичко, дето имах,
не бях ли аз идеалната жена -
не исках нищо и не взимах...
за теб болката ми бе шега!
Аз искам пак да бъда цвете,
красиво, с аромат на пролетта,
но моля, не протягай си ръцете
и не откъсвай ароматните цветя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Иванова Всички права запазени
