stihopoetesata (Нина Иванова) stihopoetesata (Нина Иванова)
1
May 1, 2011, 7:45 PM

Като цвете

  Poetry » Love
695 0 1

Увехнах като цвете в твоите ръце,

а ти с любов веднъж не ме поля,

щом любовта угасна в твоето сърце,

ти стъпка мен и мойта воля...

 

Къде сгреших, до болка те обичах,

а болка стана всичко между нас,

на теб живота и света наричах,

а ти ме смачка със замах, от раз.

 

Не ти ли дадох всичко, дето имах,

не бях ли аз идеалната жена -

не исках нищо и не взимах...

за теб болката ми бе шега!

 

Аз искам пак да бъда цвете,

красиво, с аромат на пролетта,

но моля, не протягай си ръцете

и не откъсвай ароматните цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0