19 sept 2015, 21:27

Като децата

  Poesía
602 0 11

Като децата


Играят си на жмичка думите

съвсем като децата

претърсват скришните места

надничат в тишината


Редуват се да мижат и броят

не ги мързи да спазват правилата

до сто замръзва целият им свят

а после се изнизват в тъмнината

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, Благодаря Ти за невероятното стихотворение в коментарното поле.
  • Какво ли не правят думите, играят на жмичка и надничат в тишината.

    Тишина. И в тишината думи,
    поискали на глас да изкрещят,
    да хукнат по издрасканите друми
    и цветно по паважа да цъфтят.
    Да пръскат пак уханията нежни,
    да свиват за любимите гнезда,
    забравили за битките си прежни
    да пърхат с пеперудени крила.
    Запели пак любовните си трели,
    душите ни извайват чудеса.
    В щриховани слънца за нас изгрели,
    те, думите се раждат... в тишина.
  • Поздрави, Йоана!
  • ... и ни оставят с усмивки на лицата Поздрави!
  • Вале, обобщил си изреченото. И неизреченото. Благодаря Ти.
    Любомира, нотите са като буквите, с тях записваме мелодията на душите си. Благодаря Ти.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...