линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Като децата 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2015-09-22T06:14:21+03:00
  Таня, Благодаря Ти за невероятното стихотворение в коментарното поле.
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2015-09-21T12:10:09+03:00
  Какво ли не правят думите, играят на жмичка и надничат в тишината.
  
  Тишина. И в тишината думи,
  поискали на глас да изкрещят,
  да хукнат по издрасканите друми
  и цветно по паважа да цъфтят.
  Да пръскат пак уханията нежни,
  да свиват за любимите гнезда,
  забравили за битките си прежни
  да пърхат с пеперудени крила.
  Запели пак любовните си трели,
  душите ни извайват чудеса.
  В щриховани слънца за нас изгрели,
  те, думите се раждат... в тишина.
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2015-09-20T16:02:31+03:00
  Поздрави, Йоана!
• limeruna (Йоана)

  2015-09-20T15:57:31+03:00
  ... и ни оставят с усмивки на лицата Поздрави!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2015-09-20T10:33:07+03:00
  Вале, обобщил си изреченото. И неизреченото. Благодаря Ти.
  Любомира, нотите са като буквите, с тях записваме мелодията на душите си. Благодаря Ти.
• ljubomira (Любомира)

  2015-09-20T10:21:05+03:00
  Думите като деца... като нотите
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2015-09-20T09:30:44+03:00
  Мария, не знам за къде сме без тях, но знам, че ако не ги оставяме да броят, поне до десет, преди да "заплюят" другарчетата си ще си оставаме с липсите на хора, заради глупостта на гневния миг. Благодаря на Всички.
• vodoleia (Мария)

  2015-09-20T09:18:32+03:00
  Закъде сме без тях?!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2015-09-20T08:25:44+03:00
  Палавници са, Доче.
  Аз също си ги пожелавам, Илко.
  Красив коментар, Людмил.
  Ценя присъствието ти, vvvictor.
• Довереница (Дочка Василева)

  2015-09-19T23:14:25+03:00
  Палавници!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2015-09-19T22:41:07+03:00
  Тъй си е, стареят думите и онемяват. Има и изключения, разбира се. Например онези жарки думички "обичам те" (между двама), могат да "преброят" като едното нищо, чак до двеста, преди да се "изнижат в тъмнината" Опааа, ами в поезията? - Там, същите тези думички, май "броят" от векове. Докъде ли са стигнали с броенето? Изчакай мъничко, моля те, докато проверя!