Като децата

Поэзия

608 0 11

Като децата

Играят си на жмичка думите

съвсем като децата

претърсват скришните места

надничат в тишината

Редуват се да мижат и броят

не ги мързи да спазват правилата

до сто замръзва целият им свят

а после се изнизват в тъмнината

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Таня, Благодаря Ти за невероятното стихотворение в коментарното поле.

2015-09-22T06:14:21+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Какво ли не правят думите, играят на жмичка и надничат в тишината.

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни,
да свиват за любимите гнезда,
забравили за битките си прежни
да пърхат с пеперудени крила.
Запели пак любовните си трели,
душите ни извайват чудеса.
В щриховани слънца за нас изгрели,
те, думите се раждат... в тишина.

2015-09-21T12:10:09+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Поздрави, Йоана!

2015-09-20T16:02:31+03:00
limeruna (Йоана)

... и ни оставят с усмивки на лицата Поздрави!

2015-09-20T15:57:31+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Вале, обобщил си изреченото. И неизреченото. Благодаря Ти.
Любомира, нотите са като буквите, с тях записваме мелодията на душите си. Благодаря Ти.

2015-09-20T10:33:07+03:00