4 ene 2011, 21:09

Като детска игра...

  Poesía
1.2K 0 7

 

 

Вкарах се в игра на "Сляпа баба"

и те потърсих с вързани очи.

Невронно-лабиринтовата сграда

се срути. И в ушите грохот ечи...

 

Реших - с облаци ще играя на пъзел,

но те се разбягаха. Казаха "Знай,

гръмотевично-мокри, ще сплитаме възли.

На пъзел, момиче, с нас не играй!"

 

Начертах си "Дама" на асфалта -

съдбата ми подхвърли тебешир.

И днес,със смях, по детски алтов,

прескачам лоши дни безспир...

 

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....