4 янв. 2011 г., 21:09

Като детска игра...

1.2K 0 7

 

 

Вкарах се в игра на "Сляпа баба"

и те потърсих с вързани очи.

Невронно-лабиринтовата сграда

се срути. И в ушите грохот ечи...

 

Реших - с облаци ще играя на пъзел,

но те се разбягаха. Казаха "Знай,

гръмотевично-мокри, ще сплитаме възли.

На пъзел, момиче, с нас не играй!"

 

Начертах си "Дама" на асфалта -

съдбата ми подхвърли тебешир.

И днес,със смях, по детски алтов,

прескачам лоши дни безспир...

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...