Като детска игра...
Вкарах се в игра на "Сляпа баба"
и те потърсих с вързани очи.
Невронно-лабиринтовата сграда
се срути. И в ушите грохот ечи...
Реших - с облаци ще играя на пъзел,
но те се разбягаха. Казаха "Знай,
гръмотевично-мокри, ще сплитаме възли.
На пъзел, момиче, с нас не играй!"
Начертах си "Дама" на асфалта -
съдбата ми подхвърли тебешир.
И днес,със смях, по детски алтов,
прескачам лоши дни безспир...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
