Jan 4, 2011, 9:09 PM

Като детска игра...

  Poetry
1.2K 0 7

 

 

Вкарах се в игра на "Сляпа баба"

и те потърсих с вързани очи.

Невронно-лабиринтовата сграда

се срути. И в ушите грохот ечи...

 

Реших - с облаци ще играя на пъзел,

но те се разбягаха. Казаха "Знай,

гръмотевично-мокри, ще сплитаме възли.

На пъзел, момиче, с нас не играй!"

 

Начертах си "Дама" на асфалта -

съдбата ми подхвърли тебешир.

И днес,със смях, по детски алтов,

прескачам лоши дни безспир...

 

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...