Вкарах се в игра на "Сляпа баба"
и те потърсих с вързани очи.
Невронно-лабиринтовата сграда
се срути. И в ушите грохот ечи...
Реших - с облаци ще играя на пъзел,
но те се разбягаха. Казаха "Знай,
гръмотевично-мокри, ще сплитаме възли.
На пъзел, момиче, с нас не играй!"
Начертах си "Дама" на асфалта -
съдбата ми подхвърли тебешир.
И днес,със смях, по детски алтов,
прескачам лоши дни безспир... ...