13 mar 2014, 11:47  

Като две и две

894 0 4

Не мога да се изразявам с гръмки фрази!

С метафорични образи наситен е светът и стигат му! Аз просто ще изкажа тази Любов, която в мен е - кръв, дихание и плът!   Сърцето ми към теб сега е устремено и в чисти пориви намира смисъл нов - да събере безкрайно сложната вселена в петбуквената, благозвучна думичка Любов!   И всичко онова, което ще ти кажа, за другите е просто - като две и две, самият ти понякога откриваш даже разтърсващи послания, но в чужди редове...   ... аз вярвам, пазиш скритата в сърцето искричка, пламнала от искрено "За мен ще бъдеш винаги най-ценното, което очите ще усмихва до сетния ми ден"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах
  • Преживян до дъно стих - чувствам го с инстинкта си. А точно тогава написаното има стойност. Поздравявам те Таня. Безсмислени са анализите, когато любовта бълбука на повърхността!: Мисана
  • От душата е, да! Поздрав!
  • Простичко, но от най-дълбокото на душата

    "да събере безкрайно сложната вселена
    в петбуквената, благозвучна думичка Любов!"

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...