13.03.2014 г., 11:47  

Като две и две

893 0 4

Не мога да се изразявам с гръмки фрази!

С метафорични образи наситен е светът и стигат му! Аз просто ще изкажа тази Любов, която в мен е - кръв, дихание и плът!   Сърцето ми към теб сега е устремено и в чисти пориви намира смисъл нов - да събере безкрайно сложната вселена в петбуквената, благозвучна думичка Любов!   И всичко онова, което ще ти кажа, за другите е просто - като две и две, самият ти понякога откриваш даже разтърсващи послания, но в чужди редове...   ... аз вярвам, пазиш скритата в сърцето искричка, пламнала от искрено "За мен ще бъдеш винаги най-ценното, което очите ще усмихва до сетния ми ден"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесах
  • Преживян до дъно стих - чувствам го с инстинкта си. А точно тогава написаното има стойност. Поздравявам те Таня. Безсмислени са анализите, когато любовта бълбука на повърхността!: Мисана
  • От душата е, да! Поздрав!
  • Простичко, но от най-дълбокото на душата

    "да събере безкрайно сложната вселена
    в петбуквената, благозвучна думичка Любов!"

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...