Като дъга

Poesía » Otra

783 7 14

Един човек подпря със любовта си

дробната черта на хоризонта.

Бе тежък изборът за неговата плът.

Единствено го подкрепи духът.

От всичките отсечки на земята

той взе частици неизминат път.

Прилежно прикова ги за платната.

Приглади гънките на тихата им скръб.

Въздишките на бялата му риза

потънаха в морето на страстта.

Цветът на истинската близост

изгря над този свят като дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря, Силве!

2018-05-10T08:28:21+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Вълшебство си!

2018-05-09T09:43:46+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря, Доче!

2018-05-09T08:13:53+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Цветът на истинската близост"
Дали я има? Или е илюзия
препускаща по уличките криви
на сънища препускащи към утрото
и само във които май сме живи.
Браво и от мен!

2018-05-09T02:47:47+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря, Пепи, поздрави и от мен.

2018-05-08T18:35:53+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0