Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята
той взе частици неизминат път.
Прилежно прикова ги за платната.
Приглади гънките на тихата им скръб.
Въздишките на бялата му риза
потънаха в морето на страстта.
Цветът на истинската близост
изгря над този свят като дъга.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
