Като дъга
Един човек подпря със любовта си
дробната черта на хоризонта.
Бе тежък изборът за неговата плът.
Единствено го подкрепи духът.
От всичките отсечки на земята
той взе частици неизминат път.
Прилежно прикова ги за платната.
Приглади гънките на тихата им скръб.
Въздишките на бялата му риза
потънаха в морето на страстта.
Цветът на истинската близост
изгря над този свят като дъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря, Силве!
