28 mar 2014, 13:03

Като дъжд 

  Poesía » Otra
811 0 3

Като дъжд

 

Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.

Упорито притопли скованите в мраз сетива.

Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.

Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

 

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Объркана си и всеки би се чувтвал по този начин. Справки - във филма "Балада за Нараяма". Смъртта не е орач. Тя е косач. Ние сме тези които орем и се опитваме да сеем. Няма как да съхраним себе си, ако губим близките си! Оставаме живи но все по-трудно и по болезнено
  • Благодаря ти, Пламъче! За притоплените ти сетива, които ни подаряват тези стръкчета лила - твоят свят е по-добър и по-съвършен!
Propuestas
: ??:??