Като дъжд

Poesía » Otra

1K 0 2

Като дъжд

Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.

Упорито притопли скованите в мраз сетива.

Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.

Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

concertino (Дух на лютеницата)

Объркана си и всеки би се чувтвал по този начин. Справки - във филма "Балада за Нараяма". Смъртта не е орач. Тя е косач. Ние сме тези които орем и се опитваме да сеем. Няма как да съхраним себе си, ако губим близките си! Оставаме живи но все по-трудно и по болезнено

2014-04-22T14:13:38+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Благодаря ти, Пламъче! За притоплените ти сетива, които ни подаряват тези стръкчета лила - твоят свят е по-добър и по-съвършен!

2014-03-28T23:50:20+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0