28 mar 2014, 13:03

Като дъжд

  Poesía » Otra
1K 0 2

Като дъжд

 

Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.

Упорито притопли скованите в мраз сетива.

Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.

Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Объркана си и всеки би се чувтвал по този начин. Справки - във филма "Балада за Нараяма". Смъртта не е орач. Тя е косач. Ние сме тези които орем и се опитваме да сеем. Няма как да съхраним себе си, ако губим близките си! Оставаме живи но все по-трудно и по болезнено
  • Благодаря ти, Пламъче! За притоплените ти сетива, които ни подаряват тези стръкчета лила - твоят свят е по-добър и по-съвършен!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...