28 mar 2014, 13:03

Като дъжд

  Poesía » Otra
1K 0 2

Като дъжд

 

Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.

Упорито притопли скованите в мраз сетива.

Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.

Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Объркана си и всеки би се чувтвал по този начин. Справки - във филма "Балада за Нараяма". Смъртта не е орач. Тя е косач. Ние сме тези които орем и се опитваме да сеем. Няма как да съхраним себе си, ако губим близките си! Оставаме живи но все по-трудно и по болезнено
  • Благодаря ти, Пламъче! За притоплените ти сетива, които ни подаряват тези стръкчета лила - твоят свят е по-добър и по-съвършен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...