Като дъжд
Като дъжд
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.
© Плами All rights reserved.
Mar 28, 2014, 1:03 PM
Comments
Comments
-
Объркана си и всеки би се чувтвал по този начин. Справки - във филма "Балада за Нараяма". Смъртта не е орач. Тя е косач. Ние сме тези които орем и се опитваме да сеем. Няма как да съхраним себе си, ако губим близките си! Оставаме живи но все по-трудно и по болезнено -
Благодаря ти, Пламъче! За притоплените ти сетива, които ни подаряват тези стръкчета лила - твоят свят е по-добър и по-съвършен!
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
