28.03.2014 г., 13:03

Като дъжд

1K 0 2

Като дъжд

 

Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.

Упорито притопли скованите в мраз сетива.

Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.

Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Объркана си и всеки би се чувтвал по този начин. Справки - във филма "Балада за Нараяма". Смъртта не е орач. Тя е косач. Ние сме тези които орем и се опитваме да сеем. Няма как да съхраним себе си, ако губим близките си! Оставаме живи но все по-трудно и по болезнено
  • Благодаря ти, Пламъче! За притоплените ти сетива, които ни подаряват тези стръкчета лила - твоят свят е по-добър и по-съвършен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...