Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
2 abr 2007, 13:03

КАТО ДЪРВЕТА

  Poesía
726 0 9

КАТО ДЪРВЕТА

 

 

След толкова безлични рани

си доизкърпваме кората –

накълцани, недоразбрани,

в живот, издухан като вятър…

 

A край самотните ни стволи

поредна есен ни попари.

Кълвач долита. За какво ли?…

Наблизо чуват се брадвари…

 

Не сме съвсем самотни тука –

отдолу подрастът пристига.

А нашите снаги пропукани

ще отпътуват на талига…

 

О, как ще грее топлината!

Ще стоплим нечия камина…

Каква по-истинска отплата

за спомените ни изстинали!…

 

 

Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0