Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
2 апр. 2007 г., 13:03

КАТО ДЪРВЕТА

722 0 9

КАТО ДЪРВЕТА

 

 

След толкова безлични рани

си доизкърпваме кората –

накълцани, недоразбрани,

в живот, издухан като вятър…

 

A край самотните ни стволи

поредна есен ни попари.

Кълвач долита. За какво ли?…

Наблизо чуват се брадвари…

 

Не сме съвсем самотни тука –

отдолу подрастът пристига.

А нашите снаги пропукани

ще отпътуват на талига…

 

О, как ще грее топлината!

Ще стоплим нечия камина…

Каква по-истинска отплата

за спомените ни изстинали!…

 

 

Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0